Познатият непознат тарт с круши и чао ноември


В последния ден от ноември празничното настроение е с един градус нагоре (обратно пропорционално на синоптичната прогноза). И както си имаме и сняг, и студ предколедните звънчета дрънкат в главата ми по-ясно (надявам се да са звънчетата ;)). Декември е най-любимият ми зимен месец. След него зимата може да си тръгва :)) Но декември го искам снежен, много снежен, най-снежен и умерено студен :) Това, дето написах до тук, няма нищо общо с рецептата, която се каня да публикувам, но като видях на календара числото 30, плюс това, че пред мен са два почивни дни, ми стана едно... бъбриво :))

Рецепти за тарти с круши съм срещала често, т.е. познати са ми, но ключовият момент е кога точно ще погалят погледа ми. Като тази, която видях и направих веднага.
Източник: Budi domaćica

(Вместо "източник" си мисля дали да не използвам вече "заразно зло" :) Много зле ми се отразяват всички вкусотии, които ме заразяват с лакомия само чрез снимки. Знам, знам, че проблема си е мой :) )


Продукти за тестото:

190 г брашно
65 г кристална захар
110 г масло
1 яйце
Щипка сол

Продукти за плънката:
85 г масло
40 г кристална захар
2 с.л. мед
1 яйце
1 с.л. (с връх) заквасена сметана
130 г смлени орехи (бадеми)
2 с.л. (с връх) брашно
1 прах ванилия
3 круши
1 с.л. мед (за намазване)

За декорация:
Орехи (филирани бадеми) и пудра захар


Начин на приготвяне:


  1. На тестото
  • Изсипете в купа брашното, добавете солта, захарта и студеното масло, нарязано на дребни парчета.
  • С ръка започнете да претривате маслото и брашното, докато не се получат маслени трохи.
  • Добавете яйцето и омесете на плътно тесто.
  • Разточете тестото на кръгла платка (с диаметър 28см), върху лист пекарска хартия.
  • Преместете платката задно с хартията в тавичка (диаметър 26см), оформете кант (около 1 см висок) и приберете в хладилник за половин час.
  • Загрейте фурната на 180 (С).
  • Извадете тавичката от хладилника, след указаното време и печете около 15 минути (до леко порозовяване на крайчетата). (Върху тестото може да сложите фолио, отгоре да изсипете бобени зърна за тежест и да не се надига тестото. Пекох без да правя това. Само го надупчих с вилица.)
Съвет: всички продукти може да сложите заедно в купата на кухненски робот и да омесите с няколко завъртания.

     2.  На плънката
  • Затоплете маслото да стане меко. След това добавете захарта, меда и разбийте с миксер (или тел).
  • Добавете яйцето и пак разбийте.
  • След това сложете сметаната, смлените орехи (или бадеми), ванилията и разбъркайте.
  • Добавете брашното и бъркайте до пълното му поемане.

   3. На тартата
  • Измитите и подсушени круши нарежете на 4. Отстранете семките и дръжките.
  • Извадете платката от фурната и внимателно изсипете отгоре плънката.
  • Нарежете крушите на тънки резенчета и подредете отгоре. 
  • Върху крушите изсипете лъжица течен мед и поръсете с орехи.
  • Върнете във фурната и печете още 40-45 минути, без да променяте температурата.
  • Извадете, оставете да се охлади и сервирайте тартата поръсена с пудра захар.


Любимото ми време за кафе в неделя, а още повече с тарта ;)


Да ви е сладко!

Първи сняг и време за чай

Сутринта ме изненада в бяло. Природата направи показно как за една нощ може да се изтрие мръсотията и денят ти да започне на чисто. Много е красиво! Желанието да зарежа колата и да се разходя пеша до работата дойде с първия поглед през прозореца. Набързо прехвърлям в главата си ангажиментите и това, дали наистина мога да се вместя в графика пешеходно. Взимам и фотоапарата, макар с него да има реалната опасност да закъснея. Но времето ми става относително разтегливо понятие, когато ми е красиво.


Пътят ми минава през парка, вървя успоредно на реката и под клони, отрупани със сняг.


Бързам! Все пак не знам дали правилно пресметнах времето с екстрата снегоходене. Снимам безразборно и в крачка, без стратегия и специална гледна точка (измежду другото, точно така си представям и снимките с google glass. Като дойде ред да ги тествам, ще ви кажа дали съм била права :))


И после... денят се изниза в позната последователност. Тренирана години наред.

В службата... не, не, сега няма да акцентирам на службата. За нея друг път, когато най-после взема да си водя записки на куриозните въпроси, забавната терминология и други запомнящи се случки с клиенти. Понякога наистина е много весело.
Сега обаче искам да ви покажа как направих сравнително лесно (но не много бързо) комплект за чай. И кога, ако не сега, когато е толкова снежно. А и точно преди празниците, на някой може да му хареса идеята за подарък.


  • Избрах и купих кутийка с гладки стени, после канап и лепило Ц-200.
  • Кутийката реших да е за сушен билков чай, за това написах с молив "Tea".
  • Нанесох лепило точно по надписа и отгоре залепих канапа.


Декупажа ми е почти непознат, т.е. на теория разбирам нещата, но практиката ми е никаква.
За това избрах лесни елементи, от една салфетка с пеперуди.



  • Купих си специално лепило и лак за керамика - Porzellan Potch
  • Намазах кутийката там, където определих, че ще кацне пеперудата. След това внимателно сложих и нея. 
  • Изчаках да изсъхне и минах с лепилото и отгоре, върху мотива, за гланц.
Вторият елемент в комплекта е бурканче за мед - мъничко, керамично, тумбесто като гърненце.

  • И на него сложих пеперудка, изрязана от същата салфетката, като ползвах горното лепило.
  • Имаше указание как да изпека мотива и пекох на фурна (добре, че се сетих да махна силиконовото уплътнение на капачето).
  • След това измих, подсуших и напълних с домашен мед.



Купих и едно запарниче за чай под форма на чайник, да допълни картинката.


Всичко това исках да сложа в поднос, боядисан в бледожълто и с оскъден декупаж.

  • Купих акрилни бои (светло сива (тук грешката си е моя - мислех, че съм поръчала бяла) и жълта).
  • Боядисах подноса и оставих да изсъхне. Повторих още 3 - 4 пъти.
  • Около дръжките залепих малки елементи от салфетката, да подсказват, че става въпрос за комплект.



  • Избрах салфетка от плат, в подходящ цвят и пакет от любим чай.
Финални снимки, преди да го опаковам и да го изпратя на любим виртуален приятел, чак до Италия.



О, щях да забравя да споделя и за изпробването на новата трансферна техника.


  • Купих трансферен медиум.
  • Пуснах на лазерния принтер печат на онова кръгче с надпис "Споделено от кухнята на Elti", но в огледален вид (обработих го предварително).
  • Нанесох съвсем тънък слой от медиума на повърхността и на самия печат, после лепнах листа с надписа. Изчаках да изсъхне (на плат може да ползвате ютия за ускоряване на процеса, но аз лепих на дъното на дървения поднос и чаках).


  • След това с навлажняване на хартията се търка и отстранява. Остава само надписа от принтера. 
  • Ето и самия печат на дъното на подноса 



Време е за чай и царевичен кекс в тази приказна снежна вечер.
Шшшш-тт, откраднах от Ив, за да ви почерпя :))) Да ви е сладко!


Сладкиш "Картофена нива"

Кулинарен експеримент е, но стана добър.

Видях в интернет снимка на сладкиш "пинг-понг" от Вики , но в блога й не открих рецептата. Заимствах идеята, сетих се и за любимите картофени бонбони от Бети и сладкишът стана интересна комбинация от пухкав шоколадов кекс и плътни кокосово-картофени акценти.


Сладкиш "Картофена нива"




Продукти:
За картофената смес:
  • 400 г картофи
  • 300 г пудра захар
  • 80 г кокосови стърготини
За кекса:
  • 220 г захар
  • 60 мл олио
  • 70 г масло
  • 4 яйца
  • 200 г заквасена сметана
  • 10 г бакпулвер
  • 300 г (2 ч.ч.) брашно
  • 2 с.л. какао
(отново ползвах рецептата за сливовия кекс)

За глазурата:
180 г млечен шоколад
100 мл прясно мляко + 50 мл подсладено кондензирано
20 г масло


    Приготвяне:

      Да "посадим" картофите :)
      • Сваряваме картофите, обелваме ги, намачкваме с вилица.
      • Добавяме захарта и кокосовите стърготини. Разбъркваме.
      • В тава с диаметър 28-30 см слагаме хартия за печене.
      • Част от сместа оформяме на дебели пръчици, които подреждаме на пръстени в тавата. (От другата част правим топчета за декорация - ще ги видите по-надолу)
      "Картофената нива" по залез :)


      • Разбиваме захарта, олиото и мекото масло.
      • Добавяме яйцата (едно след друго), като след всяко разбиваме до неговото поемане.
      • Слагаме сметаната и пак разбиваме за кратко.
      • Ръсим част от брашното, бакпулвера и какаото. Разбъркваме.
      • Добавяме останалото брашно и пак разбъркваме.
      • Изсипваме кексовата смес върху картофените пръстени в тавата.
      • Печем в предварително нагрята до 180 градуса (С) фурна.


              Преди да сложим глазурата
              • Върху изстиналия сладкиш подреждаме малки топчета, направени от останалата картофена смес.
                Готов за нарязване
                • Заливаме сладкиша с шоколадова глазура, направена при бавно загряване и постоянно разбъркване, до пълно разтопяване на шоколада и хубаво смесване на съставките.
                • Наръсваме с кокосови стърготини.
                Източници:
                Идея оформление: Viki's blog
                Картофена смес: Вкусно с Бети
                Кексово тесто: Casa Perfetta 

                    Да ви е сладко с Elti!


                    И Честит Имен Ден на всички прекрасни Екатерини! 
                    (Всичките, които познавам са прекрасни :))

                    Здраве и обич ви желая! 
                    Другото е като подправките - кой каквото и колкото обича,
                    според разбиранията си за живота 
                    или казано на кулинарен език "на вкус"!




                    Пилешки пастет


                    Рецептата на Ани за пастет ме изстреля като с прашка, директно в детството и по-точно към спомените за ония детски рождени дни с неизменните филийки, подредени в поднос на етажи и семпло украсени с клонки магданоз, резенче кисела краставичка, маслинки.... Отдавна спрях да купувам пастет от магазина. Не ми харесва, няма нищо общо с оня, залепнал в спомените ми, еталонен вкус. Ако ви кажа, че по домашната рецепта изядохме 2 кг за по-малко от седмица, няма да излъжа. Е, вярно е, че и кучето нямаше чувство за мярка (като стопаните всъщност) :)


                    Домашен пилешки пастет от "Вкуснотека"




                    Продукти:
                    • 300 г пилешко месо (от гърди или бутчета)
                    • 450 г пилешки дробчета
                    • 1 голяма червена чушка 
                    • 1 голяма глава кромид лук
                    • 1 скилидка чесън
                    • 1 ч.л. смлян черен пипер
                    • 40 - 50 мл течна готварска сметана
                    • 2 дафинови листа
                    • 7 - 8 цели зърна черен пипер
                    • 1/4 ч.л. смляно индийско орехче
                    • сол
                    • 20 г масло
                    • 3 с.л. олио



                      Приготвяне:

                        Сварените пилешки дробчета и месото
                        • Измиваме дробчетата (преглеждаме ги за случайно не почистена жлъчка) и месото.
                        • Слагаме дробчетата и месото в тенджера, заливаме с вода, добавяме дафиновите листа и целите зърна черен пипер. 
                        • Сваряваме ги, като добавяме около 1 ч.л. сол след кипването на водата.
                        • Изваждаме дробчетата и месото от бульона (ако сме варили цели бутчета, отделяме месото от кокалите и накъсваме на парчета)
                        Кромид лук, чесън и чушка в тигана


                        • Нарязаните кромид лук, чесън и чушка запържваме в загрятата мазнина (маслото + олиото).



                                Запържваме всички продукти
                                • Когато зеленчуците поомекнат, добавяме месото и дробчетата.
                                • Запържваме всичко за около 5 минути и отстраняваме от котлона.
                                • Оставяме да се охлади (пасирам с кухненски робот и си пазя купата :))

                                  На филийка
                                  • Поставяме месото и зеленчуците в купата на кухненски робот, с приставка нож.
                                  • Слагаме малко сол, индийското орехче и смлян черен пипер.
                                  • Наливаме съвсем малко от прецедения бульон (от варенето на дробчетата и месото).
                                  • Сипваме половината количество сметана и пасираме до гладкост.
                                  • Наливаме още от сметаната, до получаване на желаната гъстота (по преценка може да се коригира гъстотата и с добавка на още бульон)
                                  Източник: Вкуснотека

                                      Да ви е сладко с Elti!

                                      Споделям рецептата с огромни благодарности към Ани! 


                                      И ще ви почерпя с малки хапки, върху хляб


                                      И такива върху картофена палачинка


                                      И на филийка от домашна питка

                                      Вие изберете как точно да си хапнете :)

                                      Пиле със зеленчуци в гърне

                                      Извадих прадядото на КРОК-ПОТ-а, ха-ха.
                                      За бавно и самостоятелно готвене винаги си го ползвам него, прадядото или гърнето. Особено като имам куп друга работа, която не може сама да се свърши. А този тип готвене не иска внимание, само продукти и да няма (не)планувани спирания на тока ;).

                                      Когато бях млада домакиня, мама ми каза, че мъжете обичат уханието на кухня пред това на чиста кухня. Т.е. преди да се втурна в чистене, трябва да съм сигурна, че има какво да сложа на трапезата. А когато трябва да съчетая и двете, просто избирам ястие, което самичко се готви. Най-често спасението ми е било в боба, но понякога се сещам и за други рецепти от онова старо време, в което е роден пра-дядото на crock-pot.


                                      Пиле със зеленчуци в гърне




                                      Продукти:
                                      • 1 бр. пиле (около килограм)
                                      • 1 голям морков (150 г)
                                      • 1 голяма червена чушка 
                                      • около 200 г праз лук
                                      • 1 средна глава кромид лук
                                      • 200 г гъби печурки
                                      • 1 равна с.л. червен пипер
                                      • 1 дафинов лист
                                      • 50 мл вино (за предпочитане бяло, но става и червено)
                                      • 100 мл олио
                                      • 5 г смлян бял пипер (или черен)
                                      • 1 скилидка чесън
                                      • 250 мл доматен сок
                                      • 100 мл вода
                                      • сол, 5 - 6 цели зърна черен пипер



                                        Приготвяне:

                                          Почистваме зеленчуците
                                          • Почистваме и измиваме зеленчуците.
                                          • Измиваме пилето и нарязваме на порции.
                                          • Нарязваме зеленчуците - гъбите на четвъртинки, моркова на кръгчета, чушката и двата вида лук на средни парчета.
                                          Поставяме всички продукти в гърнето


                                          • Поставяме всички продукти в гърнето и разбъркваме.
                                          • (Когато имам повече време запържвам предварително пилешкото и гъбите).
                                          • Слагаме капака и поставяме в студена фурна.
                                          • Включваме на 200 (С) градуса и щом кипне намаляваме на 120 (С).



                                                Сервираме върху картофено пюре
                                                • Оставяме ястието да къкри няколко часа (сокът, който пускат зеленчуците и добавените течности трябва почти да са се изпарили).
                                                • Сервираме с картофено пюре или задушен ориз.

                                                  Да ви е сладко с Elti!

                                                  Канелени бутер-охлювчета с тиква

                                                  Канелените охлювчета от предишната публикация си имат и мързеливи братчета :) (ама и те са едни тиквеничета :)). Направени с бутер тесто и без масло в плънката са един доста по-бърз вариант. Заливката добре ще им стои, но аз ги оставих без "шапчици", че още не е застудяло достатъчно ;) (истината е друга и се крие някъде в горните думички :))

                                                  Бутер-тиквеничета

                                                  Продуктите са: бутер тесто, тиква, захар и канела (извинете ме, че не давам точни количества).


                                                  Тиквата настъргвам на ренде. Когато съм готова с тиквата, включвам фурната на 220 (С) да загрява.
                                                  Бутер тестото разстилам на кора (свежото не разточвам допълнително; замразеното оставям да се отпусне на стайна температура и ако е от тънкото не разточвам, но ако е от това, дето е с 3 см дебелина разточвам с точилка до дебелина 0.5 - 0.7 см)
                                                  Върху кората наръсвам сурова тиква, кристална захар и канела (по-обилно).


                                                  Завивам кората на руло и с мокър, остър нож нарязвам на парчета, с дебелина около 3 см.


                                                  Поставям в загрятата фурна. По средата на печенето намалявам фурната на 180 (С), за да има достатъчно време на тиквата да и "омекнат коленете", от топлата прегръдка на бутер тестото. След това засилвам отново, за хубав загар. Мазнина не използвам, разчитам на маслото в бутер тестото (макар, че едва ли е точно масло).

                                                  Канелени охлювчета с тиква

                                                  "Наведох се и нежно я докоснах с устни. Дъхът й ухаеше на канела и ми напомни за дома"
                                                  Откъс от книгата "С дъх на канела" - Никълъс Спаркс

                                                  Сега чета тази книга и такива сравнения, като горното, ме карат да се запитам, колко ли хора по света свързват уханието на канела с домашния уют? Ние сме от тези с отговор "да".

                                                  "Никога не си правила cinnamon rolls" - казва дъщеря ми, с английски акцент. Да, не съм (без отговор защо). Но този дъх на канела, умножен по две в случая (чисто съвпадение), нямаше как да не ме провокира. А и тя още тъгува по лятното си приключение и знам, че желанието за cinnamon rolls идва от там. Като ги гледах на снимка, много ми приличаха на нашенските мелчета, но умишлено ги наричах с чуждото им име ;). След като ги опитах разбрах, че не са точно мелчета, но вече бях сварила сироп, самоинициативно. И рецептата се разви с гарнитура от тиквен и сметанов крем, за внедряване на сиропа.

                                                  Канелени охлювчета с тиква/ Pumpkin Cinnamon Rolls




                                                  Продукти за тестото:
                                                  • 500 г пшенично брашно (приблизително количество)
                                                  • 1 яйце
                                                  • 50 мл прясно мляко
                                                  • 100 мл топла вода (не гореща)
                                                  • 7 г суха мая
                                                  • 2 с.л. олио
                                                  • 1/2 ч.л. сол
                                                  • 200 г печена тиква
                                                  • 3 с.л. пудра захар
                                                  • 1/2 ч.л. смляна канела
                                                  • 1/4 ч.л. смлян джинджифил
                                                  • 1/6 ч.л. смляно индийско орехче
                                                  Продукти за плънката:
                                                  • 125 г масло
                                                  • 160 г захар
                                                  • 10 г смляна канела
                                                    Продукти за заливката:
                                                    • 125 г крема сирене
                                                    • 100 г заквасена сметана
                                                    • 100 - 150 мл захарен сироп (в съотношение 2:1, в полза за водата)
                                                      Приготвяне:

                                                        Омесваме меко тесто
                                                        • Смесваме топлата вода, млякото и маята. Оставяме 5 - 7 минути.
                                                        • В купа изсипваме брашното и наръсваме канелата, джинджифила, индийското орехче и солта. Разбъркваме и оформяме кладенче.
                                                        • Смесваме тиквата (намачкана с вилица или пасирана) с яйцето, пудрата захар, олиото и течността с маята.
                                                        • Тиквената смес наливаме при брашното и замесваме меко тесто.
                                                        Приготвяме плънката

                                                        • Разтопяваме маслото за плънката и смесваме със захарта и канелата.
                                                        Намазваме кората с маслено-канелената захар


                                                        • Разточваме тестото на правоъгълна кора (приблизителни размери 40 х 60 см)
                                                        • Отгоре намазваме със сместа, която приготвихме за плънка.


                                                              Навиваме на руло
                                                              • Навиваме кората на руло (от дългата страна).
                                                              • С нож, потопен във вода нарязваме рулото на парчета с дебелина около 3см)

                                                                Нарязаните резенчета подготвяме за фурната
                                                                • Подреждаме резенчетата в тава, подмазана с олио или застлана с хартия за печене. 
                                                                • Оставяме на топло да втасат.
                                                                • Включваме фурната на 180 (С) градуса и изчакваме да загрее.
                                                                  Изпечени cinnamon rolls
                                                                  • Печем охлювчетата, в предварително нагрята фурна, около половин час.
                                                                  • За тиквения крем от снимката ще напиша по-надолу.

                                                                    Cinnamon rolls
                                                                    • Разбиваме всички продукти за заливката до гладък крем. Количеството сироп е според това, дали искаме по-рядка или по-плътна смес.
                                                                    • Намазваме с тази смес рулцата и сме готови. 

                                                                    Източник: Cooking with Zoki
                                                                      Да ви е сладко с Elti!

                                                                      Както споменах по-горе, бях се настроила за мелчета и за това предвидливо направих сироп, преди още да съм замесила тестото, за да има време да изстине. (Въпреки, че по рецепта не се предвижда, а и дъщеря ми каза, че не спадат към сиропираните десерти).
                                                                      Оказа се обаче, че готовите рулцата нямат нужда от сироп - бяха си сладички и мекички като кифлички. Потърсих вариант да си употребя излишно направеното.
                                                                      Около 1/4 от сиропа вложих в крема за измазване (този с крем сиренето и сметаната). Половината от сиропа отиде за направата на тиквен крем (рецептата по-долу), а с останалата (горе-долу) 1/4 все пак сиропирах рулцата (девиз - глава троши, рога не превива :))))

                                                                      Продукти за захарния сироп:
                                                                      • 400 г вода
                                                                      • 200 г захар
                                                                      • 1 ч.л. смляна канела
                                                                      • 1 пакетче ванилия
                                                                      Продукти за тиквен крем:
                                                                      • 500 г печена тиква
                                                                      • 100 г заквасена сметана
                                                                      • около 1/2 от захарния сироп
                                                                      • 2 пак. крем "Оле Ванилия" на Йоткер
                                                                      Сиропа оставих да покипи около 7 - 8 минути.
                                                                      За крема: Пасирах тиквата, добавих сметаната и около 1/2 от готовия захарен сироп. Сложих 1 пак. крем "Оле" и разбих с миксер около 3 минути. Стоеше ми рядък крема и добавих още едно пакетче крем "Оле". Перфектен тиквен крем се получи, част от който ползвах за гарниране на рулцата, а останалото отиде за самостоятелна консумация.


                                                                      loading...