Едни по-различни кюфтета с доматен сос


На базата на стара и много популярна рецепта, направих кюфтета с доматен сос, но с нова визия. Ползвам рецептата на Вяра (публикувана тук), защото много ми харесва. Новото е, че оризът е под формата на плънка, обогатен с кашкавал и топено сирене.
Ето и самата рецепта с малки промени от мен:
500г кайма
1 яйце
2 малки глави кромид лук
250-300г смлени домати (пресни или от консерва)
3 - 4 с.л. ориз
50 г кашкавал
20 г топено сирене
1 морков
2с.л. брашно + още малко за овалване на кюфтетата
По малко чубрица, черен пипер, червен пипер, 1 дафинов лист, 1 скилидка чесън
Олио и сол

Омесваме каймата с яйцето, нарязания на ситно лук (едната глава), малко черен пипер и малко чубрица.

Сваряваме ориза (съотношение ориз - вода 1:2,5). Към леко топлия ориз добавяме настъргания кашкавал и топеното сирене. Разбъркваме и оставяме да се охлади напълно.



Запържваме в олио (аз използвам около 6с.л.) втората глава кромид лук и моркова нарязани на ситно. Ръсим 2 пълни супени лъжици брашно и разбъркваме. Изчакваме брашното да се запържи, слагаме 1с.л. червен пипер, разбъркваме и веднага наливаме гореща вода (на етапи и при постоянно бъркане).  Наливайте вода, докато не получите желаната гъстота на ястието. Сложете дафиновия лист.
Изчакайте да заври водата, а през това време оформете кюфтетата.
От каймата направете кръгли питки, а от ориза - топчета.

Поставете оризено топче върху питката от кайма и загърнете ориза.


Щом водата заври, оваляйте кюфтетата в брашно и ги пуснете вътре. Посолете ястието. Когато кюфтетата са готови добавете пасираните домати. След 4-5 минути сложете и нарязания (или пасиран) чесън, и свалете от котлона.


Ягодов сладкиш Изкушение

"Изкушението на свекървата" - така се шегувахме с името на този сладкиш, защото точно при свекърва ми го пробвах за първи път и направо се влюбих в него (както и в сина й) . Дойде ли сезонът на ягодите, забравям за други сладости и посягам все към това изкушение. Рецептата я имам от преди 20-ина години и още не ми е омръзнала (както едно време не ни омръзваше руската салата, защото я имаше само по Нова година; бананите, които пак бяха част само от новогодишните гъдели и още куп други неща, които бяха строго сезонни).
 Не пропускайте сезонът на ягодите и опитайте този сладкиш.
Трябва да се снабдите с тези продукти:
За основата:
  • 1 и 1/2 ч.ч. брашно
  • 125 г масло
  • 3 бр. жълтъци
За плънката:
  • 500 г ягоди 
За заливката:
  • 250 г маслени бисквити (едно време имаше само един вид с името "Рубин". Сега има много разновидности)
  • 250 г пудра захар
  • 3 бр. яйца
  • 3 бр. белтъци
  • 1 ванилия
Първо подгответе заливката: 
Яйцата се разбиват до побеляване с половината от захарта и се добавя ванилията. 
Бисквитите се натрошават и се добавят към яйчената смес. 
Трите белтъка се разбиват на сняг с останалата захар и внимателно (с въртеливи движения на лъжица) се добавят към бисквитено-яйчената смес. 

Приготвяне на основата: Брашното и маслото се омесват, докато не стане на трохи. Добавят се жълтъците и отново се омесва. Ако се наложи, се добавят 1-2 с.л. вода. Разточва се лист с дебелина приблизително 4-5 мм и диаметър 29-30см.. (Аз разточвам директно върху хартия за печене, на която предварително съм очертала кръг и върху тестото слагам кухненско прозрачно фолио - така не ми лепне по точилката. После заедно с хартията за печене премествам в тавичка (с височина минимум 5см ) и отстранявам прозрачното фолио). Оформя се не много висок борд
Блатът се пече на 180-200 С до леко порозовяване на краищата. Изважда се от фурната и отгоре се разпределят нарязаните на четвъртинки ягоди. 
Заливката се разпределя върху ягодите и сладкишът се връща във фурната до готовност на заливката. Печенето продължава на горно и долно нагряване, но с повишено внимание и ако се наложи, се превключва само на горно. 





Коричката става целувчено хрупкава, ягодите пускат великолепен сос (кога повече, кога по-малко, но сладкишът винаги е сочен) и се носи аромат на масло, ягоди и ванилия.
Да ви е сладко!

Торта Шоко-Чийз

Като любител на сладкиши от рода на чийз-кейковете, създадох тази рецепта съвсем спонтанно, благодарение на две неща:
1. Продуктите, които имах на разположение.
2. Опитът с други рецепти, които са ме впечатлили с едно или друго.

И така по точка 2 - имам една много любима рецепта, която е много популярна. Това е рецептата за торта Кодрит Кадир. За първи път видях и направих тази рецепта от сайта на Веселият готвач.
Та тази торта има изключително лесен и елементарен (от гледна точка на приготвяне) блат. Реших да се възползвам имено от него за направата на моята тест - торта (казвам "тест", защото крайния резултат още не беше ясно дали ще е достоен за запазване (и споделяне) на рецептата.
Пак от същия сайт съм пробвала Бяла кокосова торта,  при която кроасаните, в съчетание с блатовете придаваха един различен и много добър вкус. Така на наличните кроасани също им намерих приложение - ще изпълняват ролята на среден блат.
За крем исках нещо леко с вкус на сирене. Имах крема сирене, заквасена и течна сладкарска сметана. Сложих ги в купата на кухненския робот, добавих захар и завъртях (идеята беше да спестя време и да не разбивам всичко поотделно). Но сместа не стана достатъчно гъста, за да я ползвам за крем. Трябваше да измисля как да коригирам. Така е то с мързела - бързата работа срам за майстора и... отваряне на нова работа. Умувах върху сгъстяване с желатин и някакъв друг по-бърз метод. В този момент, в търсене на отговор из кухненските ми шкафове, видях инстантен крем на Д-р Йоткер. Изсипах съдържанието на пакетчето в купата на робота и пак завъртях. Супер - получи се перфектен крем! Поех по финалната отсечка - сглобяване и стигнах до същинския финал - дегустация. Какво да ви кажа - за мен вкусът беше перфектен: леко сиропирани какаови блатове, лек и много нежен крем с шоколадово-сиренен вкус (инстантният крем беше шоколадов), меки кроасани с техния специфичен вкус, обогатен от плънката, с която ги избрах (много любими са ми тези с пълнеж от череша и ванилия).
Ето и самата рецепта:

За шоколадовите блатове:
  • 1 брой яйце
  • 1 ч.ч. захар
  • 1 ч.ч. олио
  • 1 ч.ч. прясно мляко
  • 1 пълна с.л. какао
  • 10 г бакпулвер
  • щипка сол
  • 2 ч.ч. брашно
На чаената чаша, която ползвах, измерих вместимостта с помощта на вода. Пълна до самия ръб побира 220мл. Всички течности в рецептата бяха един пръст под ръба на чашата. Захарта и брашното бяха до горе.

За сиропиране на блатовете:
  • 1/2 ч.ч. захар
  • 1 ч.ч. вода
Допълнително:
  • 4 бр. кроасани (всеки по 80г) с пълнеж по избор (аз ползвах с пълнеж ванилия-череша)
За крема:
  • 250 г сирене крема
  • 250 г заквасена сметана
  • 200 мл течна сметана (животинска за предпочитане)
  • 10 с.л. захар (или на вкус)
  • 1 бр.(80г) инстантен крем "Оле" на Д-р Йоткер (ванилия или шоколад )


Приготвяне на блатовете:
Разбиваме яйцето със захарта, добавяме олиото, млякото (с разтворения в него бакпулвер), брашното, какаото, солта.
Получената смес разделяме на две и печем във форма с диаметър 25-26 см (препоръчвам ползването на хартия за печене).

Всички продукти за крема (без крем "Оле") се разбиват (аз слагам всичко в купата на кухненския робот, с приставка нож). Разбиваме до получаване на гладка смес (нужно е около 2 минути). Добавяме и прахообразния крем "Оле" и завъртаме наново до стягане на сместа.

Подреждане на тортата:
Използвах откопчаващ ринг за оформяне на тортата.
Слагаме един какаов блат. Сиропираме леко със захарен сироп. Намазваме тънък (но не прозрачен) слой крем. Върху крема подреждаме нарязани 2 бр. кроасани (дебелината на резените е около 15мм).

Отгоре намазваме кроасаните с крем (по-богато, за да може да влезе крем и между отделните парчета).

Отгоре следва втори ред кроасани - останалите 2 бр. и пак крем.

Слагаме втория какаов блат. И него сиропираме леко. Завършваме с крем.







Украсяваме (въпрос на вкус, фантазия, налични продукти и време). Може да се консумира веднага, но след престой е по-хубава.

На снимките по-долу използвах крем "Оле" с вкус ванилия.






И парченце
Споделен опит:
Ако ползвате миксер за разбиване на крема сложете първо заквасената сметана и захарта. Разбивайте до разтопяване на захарта. После добавете крема сиренето и пак разбийте до хомогенизиране. Накрая сипете течната сметана и постепено добавяйте инстантния крем.
При разбиване с миксер кремът ми стана много по-гъст, отколкото при разбиване с кухненския робот. Ако и при вас се получи така, доливайте на малки порции прясно мляко (или увеличете количеството на течната или заквасената сметана) до получаване на желаната гъстота.
Аз бих заложила на добавянето на заквасена сметана и последващо бъркане на ръка (до оправяне на консистенцията). Но това ще го споделя като изпитан опит при следващото приготвяне на тортата.
Надявам се рецептата да ви достави наслада, както стори това с нас.

За първи път споделих рецептата тук. Може да прочетете и коментарите на хора, които вече са я пробвали.

Юли 2015

Пастичка вместо торта
Торта Шоко - чийз със захарна декорация на тема Baby TV



Мармаладеният тортосладкиш

Тази простичка рецепта я имам още от времето на моите студентски години. Даже не помня коя точно колежка ми я даде, но ни стана любима и с времето не се изгуби из многото рецепти, които натрупах. Приготвя се за нула време и е страшно вкусна. Има само една тънкост и тя е при изпичането на блатовете. Трябва много да се внимава да не се препекат, защото стават хрупкави и твърди, като бисквити. Оставят се леко мекички (аз натискам с пръсти отгоре и тестото леко поддава, като се образуват трапчинки. В този момент ако боднете с клечка за зъби по нея не трябва да има сурово тесто. Но аз до такава степен съм му свикнала, че момента с клечката го пропускам. Ако при допир е твърдо значи сте пекли повече от допустимото).
Не, че е фатално препичането, но тогава трябва да минете на друг вариант, който ще опиша по-надолу.
Ето я простичката, дори постна, лесна и изключително вкусна рецепта:

Продукти:
11 супени лъжици вода
11 супени лъжици олио
11 супени лъжици захар
1 чаена лъжичка сода бикарбонат
1 чаена лъжичка оцет (лимонов сок)
2-3 капки есенция ванилия (може и на прах)
Брашно за получаване на меко тесто за точене. (Точните мерки са ми проблем, защото всичко правя на око)
500г мармалад от сини сливи (конфитюр от кайсии или друг плод по избор).

Начин на приготвяне:
Карамелизираме 4 с.л. захар до тъмен карамел (но не прегорял). Слагаме водата (много внимателно!), изключваме котлона и бъркаме до стопяването на карамела. Сваляме от котлона. В купа слагаме останалите 7 с.л. захар, олиото и добавяме горещия карамелен сироп. 
Разбъркваме. Без да изчакваме сместа да изстине напълно (тя е хладка към топла) добавяме брашното на етапи, малко по малко, до получаване на меко тесто, което не лепне и става за точене. Заедно с брашното наръсваме и содата, изгасена с оцета и ванилията. 
Така полученото тесто разделяме на три равни части. 





Всяка част разточваме върху хартия за печене (като предварително може да си очертаете размера на тавичката - моята тава беше с диаметър 25 см, а дебелината на разточеното тесто стана приблизително 4-5мм). Може да се сложи и директно върху силиконово килимче. Пече се в предварително загрята фурна на температура 220 С - при мен времето за печене беше 5-6 минути. Пак да кажа, че кората трябва да остане мека на допир, а не препечена и твърда. 
Готовите блатове (още топли) намазваме с мармалад по избор и слепваме като торта. Отгоре може да се намаже с мармалад или да се украси със сметана. 





Със сливов мармалад по средата и крем отгоре.


На снимката по-долу карамелизирах 6 с.л. захар и карамеленият цвят на платките беше по-наситен и на вид, и на вкус.


Още варианти: 
1. Процедурата с карамелизирането на захарта може да се пропусне (за по-бързо). Тогава се добавя просто топла вода. Блатовете остават бели.



Със сладко от череши и крем.


2. Тези бисквитени блатове са много подходящи и за слепване с домашен крем. Ако се случи да препечете платките това е най-доброто решение. От топлината и влагата в крема те омекват, но задължително трябва да им дадете време (т.е. трябва да престои в хладилник поне 12 часа).


 Да ви е сладко!

Сладкишът, под формата на детска торта с фондан


Торта Сладоледено парфе

Обичате ли вкуса на сладоледа?
Едва ли при такава гледка от прозореца


ще ви се прииска да включите сладолед в менюто си, но ако опитате тази рецепта ще разберете, че има сладолед и без усещане за "лед".

Продукти:


  •  "Да е лед, не е лед. Да е мед, не е мед. А е твърдо като лед и е сладко като мед." Що е то? 

1 л (450 г) готов сладолед по избор (аз ползвах ванилов с карамелен сироп)

  • 20 г желатин
  • 200 г заквасена сметана
  • 3 с.л. захар (или на вкус)
  • Готов кекс или руло



Начин на приготвяне:

Извадете сметаната и сладоледа от хладилника.
Разбийте сметаната със захарта (може и с вилица).
Накиснете желатина в 100 мл студена вода.
Изчакайте сладоледът да се разтопи (средата трябва да е цяла, но мека, а отстрани да е течна пяна).


Разбийте сладоледа с миксер (получава се хубав, наситен с мехурчета крем).


Добавете сметаната и продължавайте да разбивате. Тъй като сместа не трябва да е много студена, хубаво е да я оставите още малко на стайна температура. В противен случай, при добавянето на желатина, той ще се стегне веднага и има вероятност да стане на парцали. Само това е по-специфичното в тази рецепта.
Сложете желатина на водна баня да се разтопи и го добавете на тънка струйка към сладоледената смес (разбивайте с миксер). Може към разтопения желатин да добавите около 1 ч.ч. от сладоледената смес и да затоплите. След това да добавите тази смес с желатина към основния крем, като пак разбивате енергично с миксер.
Наредете на дъното и по стените на тортена форма (диаметър 23-24см) нарязан на тънки парчета кекс.

Отгоре изсипете сладоледената смес и приберете в хладилник (не в камерата).
Изчакайте до пълно желиране на сместа, след това внимателно обърнете върху поднос.
Нямах време да украся и да придам по-представителен вид на тортата, но вие може да използвате фантазията си и да не взимате пример от мен.

Ето още снимки:

И парче


Тук използвах рула за основа и борд


А това са бъдещи мини тортички

Ето ги и обърнати

Да ви е сладко като мед, но не твърдо като лед!


---------------------------------------------------------------- Нови снимки от 18.07.2012

С два вида сладолед, блат за основа, банани и сладко от вишни.



Малко известното богатство с вкус на желязо и с името вода. Или по-точно Желязна вода.

Случайно попаднах на тази статия
Изтича уникален природен дар - Vesti.bg
и ми стана болно, защото става въпрос за едно природно богатство от моя роден град. Но като се замислих (след статията), хубавото е, че сега изворът е на хората - всеки има достъп до там и няма комерсиално вмешателство (не съм против него като цяло, но се страхувам, че ще има необратими последствия за местността и самата вода).
Иначе природният дар е наистина уникален - извор с желязна вода.
Тя е с изразен метален вкус, не е приятна за пиене, но е природно лекарство за анемии. Лично съм се лекувала с нея и учудих лекарите с бързото си възстановяване.
Изворът се намира в естественият парк на гр. Брезник - Бърдото. До самият извор може да се стигне с кола или пеша, като разходката е приятна както лете, така и зиме. Аз имам снимки от зимно време и ще ви разходя с тях, но пролетта там е просто вълшебна.

От Брезник
От Брезник
От Брезник
От Брезник
От Брезник

При влизане в града няма табели или реклама на това водо-желязно чудо, но всеки един местен човек ще ви упъти. В подножието на Бърдото има храм "Света Петка"  и там е изградена чешма с желязна вода.
От Брезник
Но изворът е доста по-нагоре и там водата е с много по-силно изразени качества. Ако искате само от любопитство да пробвате вкуса може да се възползвате от чешмата пред храма, но ако ви трябва за лечение по-добре да си налеете от извора.
Ако се заговорите с някой по-възрастен брезничанин ще усетите горчивината в думите му, когато ви разказва за това, какво е бил изворът навремето. Първо ще ви се похвали, че тази вода е била представяна на изложение в Лондон и е спечелила златен медал (мисля, че беше за състав). Било е в далечната 1909г.(аз до скоро не знаех за това. Казвам го с половин уста, защото ме е срам). После ще ви разкаже са басейна, ръждивата кал и за това как мястото е лекувало много хора. Ще ви се похвали, че навремето водата се е бутилирала и се е изнасяла в чужбина. Ще ви разкаже и за времето, когато водата е била на път да "избяга" (до колкото си спомням, от разказа на местния човек, имало е стара чешма, която е била разрушена с идеята да се построи нова. Но при строежа дебитът намалява и процесът е стопиран, а с него и лесния достъп до извора). Няколко години след това общината прави чешма, оправя пътя, построява беседки, пейки и облагородява местността. Евала за което. Сега, когато ходя до чешмата, винаги има хора и ме радва фактът, че е достъпно и все по-популярно. Това, което силно искам е природата и водата да се опазят! Особено го искам, след като се заговори за златни находки в Бърдото и бъдещо изграждане на златни мини. Дано все пак някой чуе желанията на обикновените хора, тези, които обичат града си, Бърдото и се гордеят с извора "Желязна вода".
Ако някога минавате през гр. Брезник, задължително се разходете в лесопарк Бърдото. В горещ летен ден, може да се разхладите в басейна на хотел-ресторант "Бърдото", или в сянката на хижа "Бърдото". Все приятни места, които, сигурна съм, ще ви харесат. И като подхванах да рекламирам, нека ви кажа, че кухнята в хижата е страхотна. На центъра, в механа Граово, при бай Иван (известен с прозвището Търсенето) ще си оближете пръстите. Има и много приятни кафенета в града.
И задължително опитайте желязната вода - единствена за България! И споделете как е била на вкус :) (за мен усещането е като облизване на ръждив пирон (не, че някога съм опитвала ръждив пирон, но включвам въображението си:)))

loading...